Предлагаме Ви чудесната възможност да се подготвите за медицинския FSP в Германия с висококвалифицирани инструктори. В приятелска работна атмосфера практикувате уверено езика. В симулации, групови и индивидуални упражнения Вие се подготвяте специално за ежедневната клинична практика в Германия.
За да получите апробацията в Германия, трябва да покажете и достатъчно добри езикови умения по немски, освен професионалната си квалификация. По време на изпита по специализиран език (FSP) се тестват Вашите езикови умения и Вашите комуникационни умения като цяло. CERTA ACADEMY ще Ви подготви специално за това.
Курсовете са насочени към лекари, които вече имат сертификат TELC-B2, Goethe-B2 или по-висока степен, и биха искали да практикуват професията си в Германия. Учите и тренирате с колеги, които са изправени пред подобни предизвикателства. Това гарантира интензивна работна атмосфера и оживен обмен.
Курсовете на CERTA ACADEMY продължават четири седмици. През това време ще се запознаете точно с изискванията на FSP. Ще практикувате езика в симулирани дискусии между лекар и пациент и специализирани дискусии с лекари. Освен тренировки в малки групи, ние предлагаме и индивидуален коучинг. По този начин ставате по-уверени и можете да отидете на изпита с най-добрата подготовка.
Курсовете на CERTA ACADEMY се основават на ясна структура. Систематично научавате необходимите фрази. Вземайте активно участие в курсовете, за да получите максимална полза! След това можете да отидете на изпита с чувство на увереност.
Моят опит от изпита:
Будилникът звънна. След няколко секунди бях напълно буден: Днес е денят на изпита! отворих прозореца. Денят беше перфектен с преобладаващо слънце. „Да преговарям ли термините или да закусвам?“, се питах. Не забравяй, сутрин се закусва!, слушах гласът на Желикица. Тя е моят консултант и трябва да кажа, че ми е дала много ценни съвети. Но за хвалби на Желикица ми трябват още няколко страници.
Закусих и през това врема на масата потворих някои термини. Учудващо се разтоварих. Да, все пак се упражнявах месец с учителката ми Кристина. Беше поела по същия път и преди десет месеца беше взела изпита. Благодарение на нея познвах структурата и някой друг трик.
Взех си чаша кафе (Господи, кафето в хотела е ужасно…) и сандвич и седнах на масата. Взех телефона. Време за новини: „Нови влакове за германските железници“, „Меркел в разговор за Brexit“ (изглежда, че не е съгласна с британците) … Поглеждам часовника. Трябва да приключвам сутрешния си ритуал. Отидох си в стаята и обмислих, дали не трябва да преговоря още нещо. „Не“, казах си, „готов си“! Облякох си костюма и излязох. Рецепционистката вече ми викаше такси. Пътувах 15 мин. Нямаше задръстване, тъкмо беше отминал пиковият час. Добре че изпитът беше от 10 ч. Таксито спря отстрани до една голяма сграда. Лекарска камара Хамбург!
Взех асансьора до 13 етаж. Една жена ме отведе в чакалнята. Беше 9:30. Трябваше да чакам до 10 ч. Не виждах други кандидати. (Единствен ли съм?). В десет часа дойде един лекар и ме заведе в стая, където чакаха още двама колеги. Няколко учтиви думи, разяснения по структурата на изпита (която вече познавах) и изпитът започна. Един от изпитващите държеше хронометър. Честно казано се запитах защо му е хронометър. Аз съм единствен тук…
Лекарка, която играеше ролята на пациентка, започна с оплакванията си: „Имам болки след хранене горе в дясно на стомаха“… „Аха, камъни в жлъчния мехур! Добре лесно!“, си помислих/ Трябваше да проведа анамнезата, но пациентката не беше търпелива. „Защо толкова въпроси, докторе? Смятате ли, че взимам дрога? Не съм дошла за това!“ и т.н. Оо, Господи, беше напрегната. Но знаех, че всичко трябва да направя по протокол. Останах спокоен и й казах няколко окуражителни изречения. Тогава спря с въпросите и успях да снема анамнезата до край. Междувременно другите двама колеги бяха утихнали и пишеха нещо. Един от тях погледна хронометъра. (Отново този хронометър). Пациентката ми имаше много въпроси: „Какво ми е, докторе?“, Трябва ли да се оперирам? Ще умра ли? Разбирах я и отговорих на всички въпроси. Смятам, че бях достатъчно съпричастен, но не прекалено. (Чух, че една кандидатка не издържала изпита, защото била емпатична). И така, да плачеш с пациентите, не е опция. По време на моето разяснение, чувах гласа на Кристина в главата си: „Никакви термини пред пациентите!“ Дадох всичко от себе си, да не кажа „Cholelithiasis“. Изведнъж другият лекар каза: „Времето изтече. Елате с емн в другата стая“. (Накъде сега?)
Стигнахме до малка стая: само прозорец, бюро, стол и разбира се – часовник. (Наистина? Нямаше други кандидати… Интересно.) Получих формуляр, който вече познавах. (Бях написал толкова лекарски писма с Кристина и знаях някои трикове). „Имате 20 минути“, каза лекарят и напусна стаята. Започнах да пиша. Изреченията идваха лесно. Но 20 минути да напиша всичко, отначало смятах, че са малко. Но достатъчно се бях упражнявал, за да завърша писмото на 19 минута! Тъкмо прочетох последното изречение и лекарят се върна. (да, защо да го чета?)
Отидох с него пак до първата стая, където чакаха другите двама лекари. Беше дошло времето за разговор на лекар с лекар. („Тук използвай термини“, отново гласът на Кристина). Представянето ми на пацианта е мина чудесно. Толкова пъти го бях упражнявал с Кристина. И тогава дойдоха въпросите какво ще правя с пациента: Ултразвук, ERCP или нещо друго. Отговорите ми идваха бързо и главният лекар не знаеше какво друго да ме пита. (Нямаре повече въпроси?) Лекарят с хронометъра (хронометърът, разбира се, беше още там) каза, имаме още време и трябваше да разговарям с пациентката какво точно ще правим.
И така дойдоха дълги обяснения за ERCP, ултразвук и КТ. Накрая се оказа, че пациентката ми изобщо не беше разбрала за жлъчни пътища, камъни… (You have gotta be kidding me!!!) Проявих търпение и останах спокоен. Опитах още веднъж да обясня, а тя искаше да начертая жлъчните пътища. („Няма проблем“, помислих си). Направих това, което искаше, но тя имаше още въпроси: „Докторе, от къде идват камъните („от Alpha Centauri“, исках да кажа.) „От жлъчния мехур“, отговорих. Накрая прояви разбиране и разговорът приключи.
Лекарят с хронометъра ми даде лист с десет понятия, които трябваше да обясня. (YES! Всички десет са от списъка на Кристина), Имах пет минути, но ги написах за три. Върнах листа, той беше учуден: „Готов сте?“ („Take that“, помислих си). Изпитът беше към края си. Питаха ме още някои неща: Какво ще правя, от къде съм и т.н. Стиснахме ръце, поздравихме се и бързо излязох.
Слънцето грееше и имах добро предчувствие. Обадих се на Желикица и Кристина и им разказах всичко. Беше 11 ч и целият ден беше пред мен. Беше време да разгледам града.
На следващата сутрин напунах хотела. В самолета получих e-mail, че съм издържал изпита. Сега вече може да започне новото ми приключение в Германия!
